Премиерът Желязков каза малко повече за съдбата на групата „Лукойл“ в България

 Премиерът Желязков каза малко повече за съдбата на групата „Лукойл“ в България

Съдбата на групата „Лукойл“ в България ще е функция на преговорите между САЩ и Русия. Това каза премиерът Росен Желязков в предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио (БНР). Съдбата на „Лукойл“, както съдбата на „Росснефт“, е функция на преговорите, които се водят между САЩ и Русия за прекратяване на войната в Украйна и постигането на траен и устойчив мир. В този смисъл и съдбата на групата „Лукойл“ в България ще е функция на тези преговори, посочи той. 

На въпрос дали правителството има намерение да купи рафинерията, ако санкциите бъдат удължени, Желязков отговори, че всичко, което българската държава е предприела и следва да предприеме, е с оглед на това Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ да бъдат убедени с необходимите доказателства, че смисълът, логиката на санкциите се изпълняват. Това колкото и да ни превръща в страна, която следва да се съобразява с чужд режим, е единственият начин рафинерията да работи и ние трябва да се съобразим с него и с мерки, които да гарантират изпълнението на целите, коментира премиерът и добави, че законът казва, че особеният управител встъпва в правата на приносител или на упражняващ правата по акциите или дяловете на компанията. По силата на закона вече особеният управител е разпоредителят с капитала на дружеството и той може да прехвърли тези акции или дялове на избрано лице, като сумата по сделката трябва да бъде блокирана така, както са изискванията на OFAC. Ако се стигне до този етап, трябва да е след необходимите лицензии от страна на САЩ, обясни още Росен Желязков. 

Разбиранията, свързани с прекратяването на войната в Украйна, са геополитическите разбирания за устройството на света, особено когато има сблъсък на мултиполярна система на взаимодействие между различни държави с нарастващ потенциал през следващите десетилетия, каза Желязков в коментар на водещия, че САЩ се опитват да се договорят с Русия „зад гърба“ на Европа и на въпрос къде стои в България. По думите на Желязков не става „зад гърба“ на Европа и трябва да се подкрепят условията на САЩ, но Европа трябва да настоява да получи гаранциите си за сигурност. Териториалните въпроси трябва да бъдат решение на украинския народ и ние трябва да се съобразим с него, заяви Желязков. Според него Русия трябва да бъде принудена да седне на масата на преговорите, както и трябва да се постигне траен и устойчив мир, който трябва да има за народа на Украйна, но и за народите в Европа приемлива цена.

По отношение на групата „Лукойл“ и най-вече „Лукойл Нефтохим“ през 2025 г. заради ниските цени на петрола, които бяха натискани и като резултат от войната в Украйна, спря да произвежда в своя капацитет, защото производството генерираше загуба и те реално произвеждаха само за вътрешния пазар, каза премиерът Желязков в отговор на въпрос за плащането на данъци от страна на „Лукойл“. Това от гледна точка на фиска създаде голям проблем, защото при параметрите на работата на рафинерията трябваше от акцизи и ДДС да постъпват близо милиард лева, който заради слабата работа на рафинерията, не постъпи в държавния бюджет. Те работят на загуба и намалиха обема, за да не мултиплицират тази своя загуба. За фиска се оказа неприятен момент, защото един милиард лева е един доста сериозен лишен вече за фиска елемент от постъпленията, допълни министър-председателят. 

В България има четири дружества – „Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл ДЖЕТ“ и „Лукойл бункер“ – това са предприятията, които са дъщерни и също са обект на санкции. За да може да функционира рафинерията и инфраструктурата на „Лукойл“, трябваше да бъдат извадени от тежестта на санкциите, макар самите санкции да нямат териториално въздействие върху страни, различни от САЩ, то самите финансови институции са в пълна зависимост от международните системи за разплащане, което предпоставяше, че нито може да се плаща за поръчка на петрол, нито може да се разплаща за производство, каза още Желязков. По думите му рафинерията е щяла да преустанови работата си и затова и законодателството, което беше прието, е имало за цел „да осигури санкционната политика, паралелно с това да може да функционира рафинерията, в посока, че средствата от работата на рафинерията не следва да отиват към пряко или косвено свързани с Русия предприятия“.

Подобни статии