Предателство и гняв при отхвърляне ветото на Йотова върху Изборния кодекс

Депутатите окончателно отхвърлиха ветото на президента Илияна Йотова, наложено на промените, касаещи ограничаване избирателните секции до 20 в държави извън Европейския съюз.

Народните представители гласуваха със 123 гласа „за“, 89 гласа „против“ и 12 гласа „въздържали се“. ДПС-Ново начало настоя за прегласуване. Дори и при прегласуването промените в Изборния кодекс отново минаха със 126 гласа „за“, 86 гласа против и 11 гласа въздържали се.

„За“ Изборния кодекс гласуваха ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, ИТН, осем депутати от БСП-Обединена левица и нечленуваните в парламентарна група. „Против“ очаквано гласуваха 7 народни представители от БСП, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало, АПС и „Величие“. МЕЧ гласуваха „въздържали се“.

Така ветото на държавният глава на промените в Изборния кодекс бе преодоляно.

Гласуването обаче предизвика интересни емоции. Сред едни партии вотът в пленарна зала предизвика тежки разочарования, гняв, а сред други – смут и объркване. Дори обвинение в предателство.

АПС бяха сред недоволните от вота в пленарна зала. „Маските лъснаха“, заяви пред медиите Танер Али. „Съвестта го гризе“, смята той и посочи, че това което е станало в пленарна зала, няма нищо общо с демокрацията.

Относно новия депутат в тяхната група, който остана няколко минути в нея, Али поиска отговор колко пари е взел от Делян Пеевски. Лидерът на БСП, Крум Зарков, също дойде в парламента, за да изрази разочарование от част от червените депутати. Ветото на президента Йотова бе бламирано от 8 депутати от БСП, подчерта той.

„Това са трима от министрите в кабинета на Росен Желязков: Драгомир Стойнев, Кирил Добрев, Мая Димитрова, Деян Дечев и Петър Кънев. Така те не спасили политическо решение на партията и допринесли за нарушение на Конституцията. Това им поведение е неприемливо и те няма да са депутати от БСП в следващия парламент“, категоричен бе Зарков.

Той благодари на другите депутати, които подкрепили ветото и с които заедно щели да се борят с щетите, които се нанасяли на партията до последния момент. Трима от ДПС гласували грешно по вота на недоверие заради шум в зала. Това стана ясно от изявлението на Искра Михайлова. Те щели да променят вота си с нарочно заявление до парламентарния шеф. „Това е техническа грешка“, подчерта тя.

Хамид Хамид пък обясни, че двама от депутатите на ДПС изобщо не могли да гласуват заради блокаж на пултовете. Според него явно неговото емоционално изказване в зала ги смутило. Тези, които ще си сменят вота, са Иво Цанев, Николай Златарски и Надя Петрова.

В контекста на дебатите народният представител от ПП-ДБ и бивш правосъден минситър Надежда Йорданова заяви, че нейната парламентарна група няма да подкрепи промените в Изборния кодекс, предложени от „Възраждане“ за орязване на изборните секции до 20 наброй в държави, които не са членки на ЕС.

Йорданова посочи, че контролиране на гласове е лоша и ужасна практика и трябва да бъде преодоляна навсякъде – както в България, така и извън държавата. „Законопроектът не възпроизвежда нито една гаранция срещу купения и контролиран вот. Става въпрос за една грозна политическа сделка на едни партии, които се надяват да получат служебна преднина, а други – да накажат българските граждани, които са спрели да подкрепят определени политически партии“, коментира Надежда Йорданова.

Хамид Хамид заяви, че ДПС-Ново начало също няма да подкрепят „мракобесните промени в Изборния кодекс“. Той се закани, че в следващото Народно събрание от формацията на Делян Пеевски ще предложат уседналост за местните избори и същата за избор на евродепутати. Хамид Хамид призова народните представителя да гласуват срещу мракобесните текстове в Изборния кодекс.

Явор Хайтов от „Алианс за права и свободи“ (АПС) заяви, че последователно, методично и без отклонения АПС ще подкрепи ветото на президента Илияна Йотова и няма да подкрепят промените в Изборния кодекс.

Председателят на парламентарната група на БСП-Обединена левица заяви, че няма сделка с президента Илияна Йотова за промените в Изборния кодекс.

Стилиана Бобчева от „Величие“ заяви, че формацията на Ивелин Михайлов ще подкрепи ветото на президента Илияна Йотова върху промени в Изборния кодекс. „В историята на държавността се повтаря един основен урок – че правилата, по които се избира властта, е по-важна от самата власт“, коментира Бобчева.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че с промените, които предлага неговата формация в Изборния кодекс се връща нормалността и държавността. „Това, което предлагаме ние е истината. Единственото, което мога да ви призова е подкрепете поправки на „Възраждане“, призова Костадинов, като срещу неговото изказване от място нецензурни думи го провокира депутата от ПП-ДБ Манол Пейков.

В мотивите си към ветото Илияна Йотова посочи, че промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън – затрудненията може да са свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, и с броя на тези, които действително могат да упражнят това право в рамките на изборния ден.

Според президента, където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право. 

Така тези български граждани ще бъдат затруднени или възпрепятствани да изпълнят и принципа за задължително гласуване, записан в Изборния кодекс, заявява Йотова.

Според президента с предложените промени се нарушава и принципът на равенство, записан в Конституцията. Държавният глава изтъква, че различният правен режим за създаване на избирателни секции предпоставя различие във възможностите на българските граждани да упражнят правото си на глас и поставя в по-неблагоприятно положение българите, живеещи извън Европейския съюз. „Конституцията на Република България не предвижда подобно неравностойно третиране на българските граждани, които живеят в чужбина“, припомня в мотивите си президентът.

„Вместо избирателното право на българските граждани да бъде път за приобщаване на всички български граждани към политическото управление на страната, изкуствено и необосновано се създават бариери пред упражняването на тяхно основно конституционно право“, изтъква Илияна Йотова.

В мотивите си държавният глава подчертава и опасността промените в Изборния кодекс допълнително да разклатят общественото доверие в почтеността на изборния процес.“Промените са и в противовес на нееднократно заявявания от представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани стремеж за оптимални усилия за повишаване на избирателната активност“, посочва президентът.

„Всички ние – представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани, нееднократно сме заявявали своя стремеж да положим оптимални усилия да повишим избирателната активност. Високата избирателна активност е гарант за легитимност на избраните органи“, пише още Йотова.