Пред фалит ли е ООН без подкрепата на САЩ?

 Пред фалит ли е ООН без подкрепата на САЩ?

New York, USA October 16 2016:United nation headquarter and un logo in new york. the official headquarters of the United Nations since its completion in 1952

Организацията на обединените нации (ООН), макар и да има потенциал да прави добро в света, „няма отговори и не е играла практически никаква роля“ в разрешаването на конфликтите, които в крайна сметка президентът Доналд Тръмп сам е прекратил. Това заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио по времена конференцията по сигурност в Мюнхен.

По думите на Рубио ООН не може да „реши войната в Газа. Вместо това, американското ръководство освободи пленници от варвари и доведе до крехко примирие“.

Според здравното министерство на Газа обаче 602 палестинци са били убити от израелски огън, откакто администрацията на Тръмп обяви прекратяване на огъня на 10 октомври 2025 г. Преди това шест резолюции на ООН след започването на войната в ивицата призоваваха за хуманитарна пауза, но им беше наложено вето от американския посланик, като по този начин ООН остава „настрана“ от геноцида в Газа, пише Middle East Eye в свой анализ.

И все пак Рубио настоява, че други държави членки на ООН „открито заплашват нашите граждани и застрашават глобалната ни стабилност, за да се прикрият зад абстракции на международното право“. Той не назова имена, но нищо от това не беше просто реторика.

Вашингтон спря да плаща сметките си към ООН, когато Тръмп встъпи в длъжност преди 13 месеца. Сега дължи близо 4 милиарда долара, въпреки че според съобщенията ще започне да извършва плащания в рамките на няколко седмици.

Администрацията на Байдън извърши плащания към международната организация, но също така натрупа значителни просрочени задължения по време на мандата си. И така, какво се случва, когато член основател на ООН, който също така финансира най-големия дял и е домакин на нейната централа, спъва организация, на която останалият свят разчита за наблюдение на правата на човека, хранителна помощ и мироопазващи мисии?

В писмо, изпратено до посланиците на всички 196 държави членки миналия месец, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е възможен „финансов колапс“.

„Не мога да преувелича неотложността на ситуацията, пред която сме изправени сега“,по думите му.

САЩ не са платили сметките си за 2025 г., а за 2026 г. ООН се нуждае от 3,5 милиарда долара за своите агенции и още 5,7 милиарда долара за мироопазващите си операции по света. Конгресът ограничи приноса на САЩ за мироопазващите операции на ООН до 25% от общото изискване.

Високопоставени служители на ООН заявиха пред „Ню Йорк Таймс“, че парите може да свършат до юли, което ще доведе не само до отмяна на годишните заседания на Общото събрание през септември, но и до евентуално затваряне на емблематичната централа на ООН в Манхатън.

Миналият месец Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на САЩ от 66 многостранни организации, около половината от които са инициативи на ООН. Те се занимават с всичко – от климатичната криза до изграждането на демократични нации и дори стратегия за борба с тероризма.

Сред тях са регистърът на конвенционалните оръжия на ООН; офисът на специалния представител на генералния секретар за децата във въоръжени конфликти; и Глобалният форум за борба с тероризма – въпроси, които като цяло са важни за всички администрации на САЩ, независимо от политическите им убеждения.

По време на първия си мандат от 2017 до 2021 г. Тръмп се оттегли от културната агенция на ООН, ЮНЕСКО.

През този мандат той се оттегли от Съвета на ООН по правата на човека и прекрати цялото финансиране от САЩ за агенцията на ООН за палестинските бежанци UNRWA. Вашингтон беше най-големият ѝ донор.

В речта си на Общото събрание на ООН през септември 2025 г., президентът на САЩ каза на държавите членки, че „вашите страни отиват по дяволите“.

Някои от основните дейности на ООН са смекчаването на последиците от климатичните кризи и предоставянето на помощ на мигрантите, принудени да напуснат домовете си от войната.

„Финансовото задължение на САЩ към ООН не е наказание, а отражение на нейната привилегия“, каза пред Middle East Eye Даниел Форти, ръководител на отдела по въпросите на ООН в Международната кризисна група.

„САЩ, както и други страни, които имат право на вето в Съвета за сигурност, плащат най-много, защото са членове с право на вето. Това е част от архитектурата на системата. И тъй като са и най-голямата икономика… ето защо САЩ имат най-голямото задължение“, добави той.

Според него това е отражение на институционална привилегия, „които много други страни биха искали, ако им се даде шанс“. Форти коментира, че предупреждението на Гутериш едва ли е преувеличено. „Ситуацията е тежка“, подчерта той.

„Мисля, че много други колеги ще обсъждат дали генералният секретар [на ООН] е можел да предприеме повече действия, да ги предприеме по-рано, дали други държави членки са можели да се обединят около решения за облекчаване на динамиката, в която се намираме в момента, но заключението, че коренната причина за тази финансова криза е в краката на Вашингтон, е безпогрешно“, каза той.

MEE се е свързала с офиса на генералния секретар на ООН, но не е получила отговор навреме за публикуване.

Ако САЩ наистина се откажат от голяма част от финансовия си ангажимент към ООН, институцията ще трябва да бъде изцяло преструктурирана, се посочва още в писмото на Гутериш.

“Условията за финансиране на ООН са ненужно непрозрачни и едностранчиви. Те трябва да бъдат опростени и въведени в 21-ви век, за да се гарантира равнопоставеност и съвместна отговорност на ООН“, каза в писмено изявление пред MEE Мандийп Тивана,генерален секретар на базирания в Йоханесбург наблюдател на гражданското общество Civicus.

„Сегашните практики, които позволяват на няколко гигантски държави да допринасят с големи суми и в замяна да изкривяват работата на ООН, са несъстоятелни“, добави той.

Той обясни, че по-лесен начин за финансиране на ООН би могъл да бъде като се гарантира, че всяка страна внася малък процент от брутния си национален доход в основния бюджет на ООН.

„Неспособността на САЩ да плащат вноските си навреме и въпреки това да изискват вето в Съвета за сигурност е симптом на настоящата счупена система“, каза Тивана.

На фона на финансовата несигурност на ООН,администрацията на Доналд Тръмп разработи алтернатива на ООН – Съветът за мир,първоначално създаден за Газа, сега изглежда е предпочитаният от него инструмент за разрешаване на конфликти.

Пратеникът на Тръмп по африканските и арабските въпроси, Масад Булос, предложи същото по-рано този месец относно предстоящ мирен план за гражданската война в Судан.

След като бъде одобрен от враждуващите страни, Булос каза, че планът ще бъде отнесен до Съвета за сигурност на ООН за международен мандат, но след това ще отиде до Съвета на мира за одобрение.

Той беше попитан дали това означава, че Съветът на мира е предназначен да съперничи на ООН и евентуално да я замести. „Да кажем, че са равностойни. Нека го кажем така. Те се допълват“, отговори Булос.

„Съветът на мира е по-малка група, която е доста ентусиазирана. Разбира се, настоящият им фокус е върху Газа. Но защо не? Знам, че Съветът е заинтересован да разгледа Судан и да помогне за Судан. Така че веднага щом сме готови, от гледна точка на домакинството, ще им представим този план и ще потърсим подкрепа от тях… Той по никакъв начин не засяга ООН или Съвета за сигурност на ООН“, по думите й.

„Докато Съветът за мир не може да измисли как да осигури средства и да приложи някои от идеите и да осигури достатъчно политическо влияние за уреждане на конфликти“, той не може да се конкурира с мандата на ООН и подкрепата на международната общност, допълни Масад Булос.

Независимо от начина, по който се развива, САЩ „искат сътрудничество по свои собствени условия“, коментира още Даниел Форти.

„Това не е сравнимо с начина, по който САЩ се обърнаха към НАТО, където всяка държава има праг, за който са се съгласили, а някои просто не достигат този финансов праг“, каза той за проблемите с финансирането на ООН.

„Формулата за това как се финансира ООН е вградена в структурата и промените във формулата за финансиране отвъд маргиналните корекции биха накарали други държави да се замислят какви структурни промени трябва да се случат в резултат на това. Разбира се, САЩ никога не биха провели тези разговори“, каза той пред MEE.

Подобни статии