Гласът на 2 млн. българи в чужбина – право на хартия, препятствие на практика

Над 2 милиона български граждани живеят трайно или временно извън страната. Те поддържат връзка с България, изпращат средства на близките си, съхраняват българските език и култура и имат гарантираното от Конституцията право да участват в управлението на държавата. За нашия законодател обаче на последното не винаги се обръща внимание, особено ако проследим позициите на партиите относно гласуването на българите в чужбина. Това коментират в анализ от Анализ на Института за развитие на публичната среда. 

И с последните предлагани промени, упражняването на това право ще се окаже затруднено. След предложения от партия Възраждане в Комисията по конституционни и правни въпроси, а впоследствие и в пленарна зала на първо четене, бе прието намаляването на броя секции, които могат да се откриват в страни извън територията на Европейския съюз до 20. От партията посочват, че считат за най-голямата опасност за демокрацията у нас е етническият и зависимият вот, затова с този законопроект искат да ограничат това влияние и контролираните гласове. 

Как гласуват българите в чужбина сега 

Българските граждани, които живеят извън страната, имат конституционно гарантирано право да участват в изборите в България. То произтича от тяхното гражданство, а не от мястото на пребиваване. На практика обаче упражняването му зависи от редица административни и организационни условия, които често превръщат вотът зад граница в сериозно предизвикателство.

В настоящия Изборен кодекс са определени правилата, според които се образуват избирателни секции извън страната. Съгласно разпоредбите те могат да се помещават в сградите на дипломатическите и консулските представителства на България. Извън тях секции се образуват при:

наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление за тази цел;
в местата, в които в последните 5 години е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели.

По преценка на ръководителите на дипломатически и консулски представителства секции могат да се образуват и когато не са покрити по-горните критерии. 

За създаването на избирателни секции е необходимо също така на място да присъстват членове на секционната избирателна комисия (които назад във времето най-често бяха доброволци от българската общност в различните държави). Не на последно място е нужен и технически ресурс за организацията на изборния ден.

Често тези условия водят до съществени неравенства между българските общности зад граница. В големи градове с множество активни наши сънародници и установена практика за организация на изборни секции, последните се разкриват сравнително лесно. На живеещите в по-малки населени места обаче често им се налага да пътуват дълги разстояния, за да упражнят правото си на глас. Същото е валидно и за държавите с голяма територия. Всичко това неминуемо влияе негативно върху избирателната активност.

Допълнително усложнение създава честата промяна на правилата и несигурността около броя и местоположението на секциите. Вместо стабилна и предвидима законодателна рамка в това отношение, българите в чужбина се сблъскват с временни решения, зависещи от политическата конюнктура и административния капацитет, което поставя под въпрос равнопоставеността на всички избиратели.

Гласуването в чужбина през годините

От приемането на Изборния кодекс досега правилата за образуването на секции в чужбина често биваха променяни според тесни партийни интереси. Тези изменения засягаха главно необходимия брой на подаваните заявления за откриване на секции, намаляването на броя на самите секции или съставите на секционните комисии. Традиционно и в поредните промени на кодекса, реален политически дебат за улесняване на процедурите за гласуване на сънародниците ни зад граница, не се състоя. Повече от 10 години минаха пък от времето на националния референдум за въвеждането на електронно дистанционно гласуване и въпреки неговите резултати, стъпки към такова (дори и само за вотът зад граница) не са предприети. Друга идея, която през годините и партийни формации, и наши сънародници в чужбина са припознали, е осигуряването на възможност за гласуване по пощата. И тази опция обаче е изоставена. 

По-подробен преглед на промените показва, че през годините имаше периоди без ограничаване на броя секции зад граница, а в други таванът им беше 35 в държавите извън Европейския съюз (сходно предложение, прието на първо четене, има и в момента, като този път ограничението е 20 секции в страните извън ЕС). Броят на необходимите заявления за образуване на секции също се променяше често – от 20 до 40, 60 или 100. Не винаги е съществувала и опцията за т. нар. „автоматично” откриване на секциите.

Честите промени в законодателството относно образуването на секции зад граница ясно показват липсата на устойчива политика по отношение гласуването на сънародниците ни в чужбина. Предлаганите в момента правила ще доведат до създаването на по-рестриктивен режим в сравнение със сегашния като въвеждат ограничение за броя секции в държавите, които не членуват в ЕС. Това ще създаде сериозни проблеми в държавите извън Съюза с големи и географски разпръснати български общности като САЩ, Великобритания и Турция. Подобна мярка създава реална административна пречка пред упражняването на правото им да гласуват. И назад през годините сме ставали свидетели на сериозно напрежение в секциите зад граница, където хиляди граждани са подавали своя вот. Така например на парламентарните избори през 2013 г. в Лондон бяха открити само 2 секции, в които гласуваха почти 3 800 наши сънародници.

Възможните решения за избирателите в чужбина

Данните от проведените до момента парламентарни избори ясно показват устойчиво и значимо участие на българските граждани, живеещи извън страната, в изборния процес. Само за пример на последните парламентарни избори в чужбина са подадени почти 152 хил. гласа. Това е съпоставимо с някои от най-големите многомандатни изборни райони в страната като Варна, 24 ИР София и 25 ИР София. Само в трите държави, в които поредното ограничение на секциите ще повлияе – Великобритания, САЩ и Турция, са гласували почти 80 хил. българи (респективно почти 22 хил. гласа, 9 хил. гласа и 48 хил. гласа) или повече отколкото са гласовете общо от районите Видин и Габрово в страната. 

Въпреки това, правото на глас на българите в чужбина понастоящем е фактически „непълно”. Техният вот не се преобразува пряко в мандати, тъй като гласовете им се разпределят към многомандатните райони в страната. Освен това те могат да гласуват единствено за партийни листи, без възможност да избират конкретни кандидати с преференции. По този начин българските граждани зад граница не излъчват народни представители с пряк мандат и ангажимент към техните специфични потребности. 

Създаването на отделен изборен район „Извън страната” е решение, което би адресирало тези проблеми и за което сънародниците ни в чужбина от години се застъпват. Подобен модел съществува в редица европейски държави, сред които Франция, Италия, Португалия, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Литва. Въвеждането на такъв район би осигурило пряка парламентарна представителност на българите в чужбина, би позволило прилагането на преференциално гласуване и би укрепило връзката между диаспората и българските институции. Не на последно място то ще помогне и за актуализиране на данните в избирателните списъци в районите в страната – тема, която политиците удобно минават като „мъртви души”. 

Паралелно с това законодателството може да предвиди и разширяването на възможностите за участие на избирателите зад граница чрез въвеждане на форми на дистанционно гласуване – като гласуване по пощата. Дори пилотното му прилагане за българските граждани в определени държави би довело до значителни улеснения, особено в райони с големи разстояния до изборните секции. И сега българската диаспора е голяма в страни, в които пощенското гласуване е въведено (такива са например Германия, Франция, Испания, САЩ, Великобритания, Канада и др.). Освен това, подобна мярка би намалила сериозно организационните разходи и би улеснила доброволците в чужбина и изборната администрация в страната.

Както въвеждането на район „Извън страната”, така и възможността за пощенско гласуване представляват взаимно допълващи се реформи, които биха осигурили по-пълноценно упражняване на избирателните права на българските граждани зад граница. Политиката, която законодателят провежда спрямо нашите сънародници, трябва да бъде устойчива и да разширява възможностите за участието им в изборния процес. Такъв подход би бил обясним с оглед на факта, че тежестта на гласовете им в последните години е по-голяма или съизмерима с редица от големите избирателни райони в България. 

Включването на българите в чужбина е предпоставка и за повишаване на тяхната обвързаност със страната. Това би била логична стъпка особено с оглед на факта, че българите зад граница са сред най-големите „чуждестранни инвеститори” у нас, като за 2024 г. те са изпратили в страната над 1.3 млрд. евро.*