Франция вече има бюджет за 2026 г. след месеци забавяне
Франция най-накрая се сдоби с бюджет за 2026 г., след като два вота на недоверие се провалиха, което позволи на бюджетното законодателство да бъде прието и това предвещава период на относителна стабилност за слабото правителство в малцинство на премиера Себастиан Льокорню, предаде Ройтерс.
Бюджетните преговори занимаваха френската политическа класа в продължение на близо две години, след като предсрочните избори на президента Еманюел Макрон през 2024 г. доведоха до парламент без ясно мнозинство, точно когато огромна дупка в публичните финанси направи „затягането на коланите“ по-спешно от всякога.
Бюджетните преговори струваха работата на двама премиери, разклатиха дълговите пазари на страната и разтревожиха европейските партньори на Франция.
Льокорню обаче успя да си осигури подкрепата на социалистическите депутати чрез скъпи, но целенасочени отстъпки, като по този начин увеличи авторитета си.
„Франция най-накрая има бюджет. Бюджет, който обхваща ясни избори и основни приоритети. Бюджет, който ограничава публичните разходи и не повишава данъците за домакинствата и бизнеса“, посочи Льокорню в публикация в „X“ след вотовете на недоверие, добавяйки, че внася бюджета в Конституционния съд, за да гарантира, че той е в съответствие с конституцията.
Въпреки все още високия бюджетен дефицит в размер на 5% от БВП, инвеститорите се окуражават от новата стабилност. Рисковата премия за френските държавни дългови книжа спрямо германските се върна до нива, наблюдавани за последно през юни 2024 г. – преди обявяването на предсрочните избори от Макрон.
Два вотове на недоверие, предизвикани от крайнолевите и крайнодесните, не успяха да получат мнозинство, след като социалистите заявиха, че няма да ги подкрепят, което означава, че бюджетът за 2026 г. вече е приет след закъснение с повече от месец и половина.
Основното искане на социалистите, което те наложиха, беше спирането на непопулярна пенсионна реформа, отлагайки планираното увеличение на пенсионната възраст до 64 години до след президентските избори следващата година.
Малко повече от година преди следващите президентски избори през пролетта на 2027 г., почивката на бюджетния фронт дава на Макрон известно време за „глътка въздух“, тъй като той наближава края на втория си мандат с исторически ниски рейтинги на одобрение.
Поддръжниците на Макрон казват, че Льокорню, демонстрирайки гъвкавост и способност за компромиси, е предотвратил връщането на данъците върху богатите и е запазил наследството на Макрон да направи Франция по-привлекателна за чуждестранните инвеститори.
Президентът сега се фокусира почти изцяло върху външната политика, като настоява Европа да бъде по-малко зависима от чуждестранни сили и се застъпва за по-твърда линия в противопоставянето си на президента на САЩ Доналд Тръмп относно тарифите или кризата с Гренландия.
В страната си обаче той оставя центристкия си блок без ясен наследник и значително отслабен срещу възраждащата се крайна десница.
Двама от бившите премиери на Макрон – Едуар Филип и Габриел Атал, се готвят за президентската надпревара, докато Льокорню също набра популярност през последните няколко месеца.
Но ако центърът остане фрагментиран и без планирани предварителни избори, остава несигурно дали водещ кандидат ще стигне до втория тур на изборите, за да се изправи срещу крайната десница, независимо дали водена от Жордан Бардела или Марин льо Пен.
