ФАЦ: Българският пример показва защо членството в ЕС си заслужава
Еуфорията в България беше по-скоро сдържана, когато балканската държава стана член на еврозоната от 1 януари тази година. Относително мнозинство от българските граждани биха предпочели страната да запази старата си валута – лева. По данни от публикувано през декември изследване на „Евробарометър“ 49% от анкетираните в България са се обявили против въвеждането на еврото, докато подкрепата за общата валута е била 42%. Контрастът с еврозоната, където 82% подкрепят еврото, е значителен.
С течение на времето първоначалният скептицизъм вероятно ще отстъпи място на по-широко приемане и в България. Страната безспорно извлече ползи от членството си в ЕС, започнало през 2007 г. и допълнено през 2025 г. с присъединяването към Шенгенското пространство. Това е ясно и за по-голямата част от населението.
Формации като подкрепяната от Русия партия „Възраждане“ печелят известна популярност с призиви за референдум за излизане на България от ЕС или с твърдения, че членството вреди на националните интереси. Подобни идеи обаче не намират мнозинствена подкрепа. Повечето българи осъзнават ползите от Европейския съюз.
Преди членството в ЕС България изоставаше от Сърбия
Ползите от принадлежността на България към ЕС през последните 18 години могат да бъдат илюстрирани чрез сравнение със съседна Сърбия. Сравнимостта произтича не само от географската близост, но и от почти еднаквия брой жители – около 6,7 милиона души.
През 2007 г., когато България беше приета в ЕС, икономическото ѝ състояние беше по-слабо от това на Сърбия. Брутният вътрешен продукт на глава от населението възлизаше на около 4300 евро годишно, докато в Сърбия той беше 4440 евро. Въпреки устойчивия растеж на сръбската икономика оттогава насам, България изпревари западната си съседка. През 2024 г. БВП на глава от населението в България достигна около 16 260 евро, срещу 12 640 евро в Сърбия. При други показатели, като средни заплати и покупателна способност, България също вече е пред Сърбия.
По-бързият растеж има няколко обяснения. Като страна кандидат Сърбия получава т.нар. предприсъединителна помощ от ЕС, но тези средства са значително по-малки от структурните фондове за държавите членки. През юли 2022 г. ЕС съобщи, че за България – най-бедната държава членка – са предвидени над 11 милиарда евро подкрепа за финансовия период до 2027 г., от които 4,2 милиарда евро са предназначени за изграждане или модернизация на инфраструктура в изостанали региони.
Най-големият от тези инфраструктурни проекти е пътният тунел „Шипка“ под Стара планина, който от 2029 г. трябва значително да подобри връзката север–юг в страната. Без значителното съфинансиране от ЕС България би имала далеч по-големи затруднения при реализирането на подобни мащабни проекти.
ЕС финансира и разширяването на софийското метро
Освен структурните фондове държавите членки получават средства и от „Механизма за възстановяване и устойчивост“, създаден от Европейската комисия след пандемията от COVID-19 с цел стимулиране на растежа и конкурентоспособността. За България са предвидени над шест милиарда евро.
За разширяването на третата линия на софийското метро бяха отпуснати 144 милиона евро безвъзмездни средства от този механизъм. Сръбската столица Белград обаче няма метро. Дали отдавна обсъжданите планове за такова ще се реализират, остава неясно. Финансова подкрепа от ЕС, каквато получи София, за Белград не се очертава.
Изплащането на средства от фонда за възстановяване за България обаче на няколко пъти беше забавено. Брюксел изисква приемането на 22 закона, свързани с борбата с корупцията и подобряването на управлението. Сред ключовите условия е ограничаването на правомощията на главния прокурор, като се предвиди възможност той да носи отговорност при очевидна злоупотреба със служебните си правомощия.
Липсата на ефективни разследвания срещу главния прокурор и неговите заместници отдавна е проблем в България, критикуван не само от Европейската комисия, но и от Европейския съд по правата на човека.
ЕС настоява главният прокурор да може да бъде подведен под съдебна отговорност, когато без убедителни основания отказва да започне разследвания срещу влиятелни заподозрени – практика, която в миналото е била честа. По време на посещението си в София през април 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е дала ясно да се разбере в неофициални разговори, че милиардите ще бъдат изплатени само след провеждането на съответните реформи. След известен напредък бяха одобрени няколко транша от програмата, последно 1,6 милиарда евро през декември. Част от средствата за България обаче остават блокирани, тъй като мерките за наказателна отговорност на главния прокурор все още не са напълно изпълнени.
Значението на обвързването на плащанията с реформи подчертава Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика в София: „Всяко българско правителство знае, че има ясни критерии за това какво е добро управление и какво не е.“
Чернева напомня за протестите в България през декември, които доведоха до оставката на коалиционното правителство в София. Те бяха насочени както срещу силното влияние на противоречивия олигарх Делян Пеевски в управлението, така и срещу бившия премиер Бойко Борисов. „Протестите в България показаха, че правителството почти няма пространство за маневри, когато обществото и Брюксел споделят критична оценка.“
За разлика от Сърбия, където продължаващите вече повече от година и значително по-масови протести не доведоха до последици, в България общественото недоволство завърши с оставка на правителството. Обстоятелствата също имат значение: за Сърбия не се предвиждат милиардни плащания от ЕС, което означава и по-малко европейски лостове за натиск за реформи. В резултат равнището на демокрация, върховенство на закона и медийна свобода в Сърбия остава по-ниско от това в България.
Освен това България, за разлика от Сърбия, може да разчита на европейски програми за насърчаване на инвестициите. През октомври 2025 г. София и германският отбранителен концерн „Райнметал“ подписаха споразумение за изграждане на завод за боеприпаси в България, като обемът на инвестицията се очаква да надхвърли един милиард евро.
Нарастваща пропаст между страните на Балканите
България ще финансира своя дял от съвместния проект отчасти чрез заем по европейската програма „SAFE“ (Security Action for Europe). Този финансов инструмент за европейската отбранителна индустрия, създаден едва през 2025 г., разполага с ресурс от 150 милиарда евро под формата на дългосрочни заеми с ниска лихва.
Само за сътрудничеството с „Райнметал“ българското правителство възнамерява да използва 400 милиона евро, а общият заявен кредитен ресурс за отбранителната индустрия надхвърля три милиарда евро.
Най-важното предимство за страната обаче остава достъпът до европейския вътрешен пазар с близо 450 милиона потребители. Това прави България по-привлекателна за инвеститори и за износа. Сърбия не разполага с такъв достъп. Макар сръбската икономика също да отбеляза растеж през последните години, разликата се усеща. България, която дълго време беше пренебрежително възприемана в Сърбия, вече е изпреварила западната си съседка икономически. Румъния, другият източен съсед, се развива още по-бързо. С всяка година, в която България и Румъния са членове на ЕС, а Сърбия – не, дистанцията между тях нараства.
С други думи, ЕС работи – както политически, така и икономически. През 2016 г., във връзка с Брекзит, Ангела Меркел заяви: „Трябва и ще има осезаема разлика дали една държава иска да бъде член на ЕС, или не.“ На Балканите нарастващата пропаст между държавите членки и нечленките на ЕС показва, че тази разлика действително съществува.
Анализ на Микел Мартенс за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, превод на БГНЕС.
