България постави въпроса за насилието над нашенци в Северна Македония пред Съвета на Европа
Писмен въпрос за мерките срещу насилието и речта на омразата към българската етническа общност в Република Северна Македония бе внесен в Съвета на Европа. Документът е адресиран до Комитета на министрите и е регистриран като писмен въпрос №806 от 17 февруари 2026 г.
Текстът е подписан от заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Деница Сачева, представител на България в Парламентарната асамблея, от политическата група ЕНП/ХД.
В документа се посочва, че Парламентарната асамблея, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) и Комисарят по правата на човека са получили множество сигнали за реч на омразата и враждебни инциденти, насочени срещу лица от български произход в Северна Македония.
Подчертава се, че противодействието на речта на омразата и престъпленията от омраза представлява основно задължение на държавите членки на Съвета на Европа и изисква цялостен подход. Сред необходимите действия се открояват повишаването на обществената осведоменост, обучението на полицейските и съдебните органи, както и системното събиране на подробни данни.
Авторът на текста отбелязва, че към момента не се наблюдават конкретни мерки от страна на властите в Република Северна Македония за ограничаване на насилието срещу българската етническа общност.
Позовавайки се на доклада за следмониторинговия диалог със Северна Македония (Док. 16317, януари 2026 г., параграф 96), текстът припомня, че „според доклада на ЕКРН от 2023 г. етническите българи понякога стават жертви на реч на омразата, биват наричани „фашисти“ и физически нападани“. В същия контекст се споменават палежът на Българския културен клуб в Битоля на 4 юни 2024 г., както и нападението срещу секретаря на Българския културен клуб в Охрид на 19 януари 2023 г.
Отделно внимание е обърнато и на законодателните промени от 2 ноември 2022 г., с които парламентът в Северна Македония е изменил Закона за фондациите и сдруженията. Целта им е била отмяна на правната регистрация на организации на етническите българи, като това е породило сериозни правни въпроси, включително заради ретроактивното прилагане на новите разпоредби.
В заключение на текста се отправят към Комитета на министрите два конкретни въпроса: дали е готов да призове властите в Република Северна Македония да приемат всеобхватни мерки за ограничаване на насилието срещу българската общност и за активна борба с речта на омразата и престъпленията от омраза срещу българи, както и какви стъпки ще бъдат предприети в тази насока.
