България се ангажира да отделя 5% от БВП за отбрана до 2035 г.

България потвърждава ангажимента до 2035 г. да се отделят 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Това обяви премиерът Росен Желязков, който ръководи българската делегация на срещата на върха на НАТО в Хага.

Той посочи, че е било постигнато споразумение и единодушно е била потвърдена декларацията. Основният акцент в нея е постигането до 2035 г. на разходите за отбрана в размер на 5% от брутния вътрешен продукт на всяка съюзна държава.

Желязков поясни, че от тях 3,5% ще са за същински разходи за отбрана, а 1,5% – за разходи, които имат отношение към отбраната – инвестиционни, технологии, инфраструктура, която има военно предназначение. Няма да има годишни задачи.

По негови думи няма опасност увеличените разходи за отбрана да отнемат ценен ресурс от други пера, като здравеопазване и образование.

Премиерът обясни, че за страната ни възможностите са както бюджетни, така и възможността за използване на инструмента Save до 2030 г., което ще ангажира значителни инвестиции в отбранителните ни способности.

Той посочи, че България е в процес на трансформация на своите отбранителни способности и целенасочено ще инвестира в тази посока.

Желязков заяви, че ще бъде изготвен национален план за инвестициите в отбранатаи ще мине през всички процедури за одобрение и позициониране от гледна точка на разходите.

Освен това Желязков заяви, че е провел „много добър“ разговор с президента на Северна Македония Гордана Силяновска.

Той подчерта, че позицията на България е, че Северна Македония трябва да бъде част от Европейския съюз въз основа на собствените си заслуги, като България се придържа стриктно към Декларацията.

Говорихме за човешки права, за европейски ценности, посочи премиерът.

Той подчерта, че е от ключово значение защитата на правата на българите в РСМ.

„Добросъседството се базира на изпълнение на договореностите. Ние няма да променим нашата национална позиция“, категоричен бе Желязков и допълни, че ще настояваме европейските ценности да бъдат изпълнявани по отношение на българите в РСМ, включително чрез вписването им в конституцията.