България може да въведе дигиталния портфейл до края на 2026 г.
България може да въведе дигиталния портфейл до края на 2026 г. Българският IT сектор има много голям капацитет да се включи в изграждането на европейския портфейл за цифрова самоличност, защото компании, които оперират у нас, вече са участвали в подобни проекти за други държави. В България вече са реализирани сходни решения и това дава едновременно технически потенциал, налични специалисти с практически опит и процесно познание. Най-правилната стъпка е технологичният сектор да участва заедно с държавата при въвеждането на дигиталния портфейл в България.
Това каза Йордан Гинев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), в предаването „UpDate“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Антоанет Василева.
Гостът обясни, че за гражданите дигиталният портфейл ще означава дигитална самоличност, която те самите притежават, като в него могат да бъдат достъпни документи и средства за идентификация – лична карта, шофьорска книжка, дипломи, банкови карти. По думите му държавата има ясна роля – да изгради регулаторната рамка, така че решението да е сигурно, прието трансгранично и ползващо се с доверие.
В същото време събеседникът подчерта, че бизнесът трябва да създаде приложението, защото само нормативна рамка и решение за внедряване не гарантират крайния ефект за потребителите.
Гинев посочи, че различни модели на партньорство са възможни – обществени поръчки, публично-частно партньорство, както и „пясъчни боксове“ за свободно тестване на услуги. Ключово бизнесът да бъде включен възможно най-рано, още на етап нормативна регулация, за да може регулаторната рамка да отчете не само сигурността и законодателните изисквания, но и реалната приложимост.
Той коментира и позицията на България спрямо други държави, като отбеляза, че страната е сред водещите дестинации в технологичния сектор, който включва близо 105 хил. души и продължава да расте, привличайки инвеститори и компании заради таланта, уменията, инфраструктурата и свързаността.
Гостът заяви, че срокът до края на 2026 г. е реалистичен, но изисква паралелна работа и въвличане на много заинтересовани страни. Той подчерта, че проектът трябва да остане надполитически и да не се влияе от политически турбуленции, защото е ангажимент на България към Европейския съюз и носи улеснение за гражданите.
Според Гинев основните предизвикателства при прилагането на регламента са свързани със сигурността, тъй като частният бизнес ще трябва да има достъп до системи, които засягат националната сигурност. Той отбеляза и чисто техническите трудности – интеграция в множество държавни структури и в организации като банки и образователни институции, при различна инфраструктура и технологична среда.
Гарантирано системата ще е сигурна. До момента всичко, което се е правено и целият опит, който технологичните компании имат в тази посока, го доказват. Така че наистина гражданите трябва да бъдат изключително спокойни, че това, което дигиталния портфейл ще им даде, всъщност е едно улеснение за тях.
