Българите да се подготвят за скоростна дигитализация на базови услуги
Скоростният темп, с който се развиват дигиталните технологии, буди притеснение. Българското общество има остра необходимост от по-достъпни, по-разбираеми и успешни услуги от гледна точка на крайния потребител. Това каза д-р Моника Манолова, вицепрезидент на Дигитална национална коалиция, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Преди нашето електронно управление да влезе в директен достъп с крайния потребител, трябва да има групи за тестване, които да проверяват и подобряват преживяването за потребителите.
„В ЕС виждаме скоростна дигитализация на базови услуги, а през 2026-та се очаква да влязат в сила електронните паспорти. Българското общество има резистентност към възприемането на подобни услуги“, коментира гостът.
Според Манолова примерът с Естония е много полезен и показателен, защото там гражданите са максимално улеснени. Дигиталната хигиена също е базова и ключова необходимост във всяка една сфера на нашето общество.
„Българското население е застаряващо – особено в по-периферните райони. В Европа все повече се говори за „сребърна икономика“ и „сребърен капитал“. Тези хора имат натрупан житейски опит и мъдрост“, обясни Манолова. Дори в сферата на технологиите ние се нуждаем от знанията и уменията, които хората на тази възраст притежават. За да бъдат те включени в дигиталната трансформация, е нужен и физически достъп. Решението е както хардуерно, така и софтуерно.
Тя допълни, че софтуерният проблем се допълва от усложняването и презастъпването на услугите, които са налични. Когато гражданите комуникират с технологиите и управлението, този процес трябва да бъде улеснен. Разбира се, сигурността е много важна. Затова е важно да се развива базовата грамотност на населението и каква информация споделят хората онлайн.
Манолова сподели, че представители на предприемаческите и работодателски организации споделят, че има процент работни места – особено при началните позиции – които са пред отпадане заради въвеждането на AI. Има обаче научни трудове, които показват, че AI се проваля в 96% от ситуациите и той все още не е на нужното ниво, за да оправдае нашите очаквания.
Много се залага на AI агентите, от които се очаква да решават голям процент от проблемите, свързани с дейностите ни през ежедневието. Те също обаче трябва да бъдат наблюдавани за дейността, която извършват. „Затова се говори за AI балон – залагат се много високи очаквания, а резултатът невинаги е такъв“, коментира гостът.
Манолова посочи, че е важно да не позволяваме обществото да се превръща в пасивен ползвател на AI, а да се възползваме от възможностите, които тази технологии предлага. Общество 5.0, за което се говори в Япония, на практика означава, че всички тривиални дейности са прехвърлени към AI.
„За да се достигне до такова ниво, изкуственият интелект не бива да допуска грешки в 96% от базовите сценарии“, категоричен е гостът. В момента страдаме от един екстремен момент на изолация в онлайн пространствата. Много често информацията, с която разполагаме, е изкуствена и изострена.
