Георги Ангелов: България прегрява от кредити, а не от растеж

Българската икономика е навлязла в опасна фаза на развитие, движена основно от бум на кредитирането и потреблението, а не от инвестиции и производство. Според него именно експлозивният ръст на потребителските и ипотечните кредити е основният двигател на инфлационния натиск и растящия търговски дефицит. Това заяви главният икономист на „Отворено общество“ Георги Ангелов.

„Имаме най-ниската безработица в нашата 35-годишна история. Това поставя работника в силна позиция и заплатите устойчиво растат заради дефицита на кадри. Това е по-добрият дисбаланс в сравнение с времената на масова безработица, но пак е дисбаланс“, заяви Ангелов.

Той подчерта, че икономическият растеж през последните години се движи почти изцяло от вътрешното потребление, докато износът намалява, а вносът расте с двуцифрени темпове. По думите му това е „червена лампа“.

Най-сериозният проблем според икономиста е рекордното кредитиране. Ангелов цитира данни на БНБ, според които само през март потребителските кредити са нараснали с 607 млн. евро – с 24% повече спрямо година по-рано. Ипотечните кредити са се увеличили с още 300 млн. евро.

„Чисто 1 милиард евро на месец влизат от банките в домакинствата като кредити и това се излива на пазара като потребление“, каза той.

По думите му лизинговият пазар също расте бурно – с 15% общ ръст и 18% при автомобилния лизинг. „Ние сме на първо място в Европа по ръст на потребителските кредити. Това е огромно наливане на пари в икономиката“, предупреди Ангелов.

Той постави въпроса дали българската икономика изобщо може да произведе толкова, колкото расте кредитирането.

„Може ли икономиката да произведе с 24% повече? Не може. Оттам идва вносът, инфлационният натиск и прегряването“, заяви икономистът.

Според него БНБ вече е започнала да реагира с увеличаване на капиталовите буфери за банките, но това не е достатъчно. Ангелов припомни, че подобен кредитен бум в миналото е довел до тежки проблеми в страни като Испания и Ирландия.

„БНБ има правомощия да се намеси. Тези кредити са основният източник на прегряването“, каза той.

Ангелов беше категоричен, че икономиката трябва да се насочи към инвестиции, а не към потребление, финансирано с дълг.

„Не искаме повече кредити за потребление, а повече инвестиции, повече производство и повече работни места. Защото кредитът после трябва да го връщаме“, подчерта той.

Икономистът коментира и публичните финанси, като предупреди, че резки мерки могат да доведат до сценарии като в Гърция и Румъния.

„По-добре постепенно да охладим нещата, а не рязко да натиснем спирачката. Иначе рискуваме стагнация и рецесия“, заяви Ангелов.

Той призова държавата спешно да приеме необходимите закони по Плана за възстановяване и устойчивост, за да не загуби европейско финансиране.

Според него България страда и от сериозни структурни дефицити в публичния сектор. Ангелов даде пример със съдебната система, където има съдилища с минимална натовареност, докато в София делата се трупат.

„Предпочитам по-малък публичен сектор с по-високи заплати, а не повече хора с ниски възнаграждения“, каза той.

Георги Ангелов настоя, че държавата, банките и пенсионните фондове трябва да насочат ресурси към дългосрочни инвестиции в България, вместо капиталът да изтича навън. „Пенсионните фондове инвестират в чужди икономики, а не в нашата. Летище София например осигури финансиране отвън, вместо доходността да остане за българските пенсионери“, заяви икономистът.