Куба: САЩ си измислят фалшив повод за военна намеса

Кубинският външен министър Бруно Родригес обвини Съединените щати, че създават „фалшив повод“ за военна интервенция, след публикации, че Хавана е придобила ударни дронове, способни да поразяват цели във Флорида.

Родригес подчерта, че Куба „нито заплашва, нито желае война“, след като американското издание „Аксиос“ съобщи, позовавайки се на секретни разузнавателни данни, че страната вече разполага с 300 дрона и обсъжда възможността за удари по близки американски цели.

Куба е изправена пред тежка горивна криза, допълнително задълбочена от фактическата американска петролна блокада, докато администрацията на Доналд Тръмп оказва натиск върху Хавана да „сключи сделка“.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши комунистическия режим в Куба с интервенция, подобна на операцията по залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро.

Според публикацията на „Аксиос“ Куба обмисля използването на дроновете срещу американската база в Гуантанамо, както и срещу военноморски съдове и евентуално Кий Уест във Флорида.

Изданието цитира американски служител, според когото разузнавателната информация – определяна като възможен претекст за военна намеса на САЩ – сочи също, че в Хавана се намират ирански военни съветници.

Иранските дронове играят ключова роля във войните както в Близкия изток, така и в Украйна.

„Без никакво легитимно основание американското правителство ден след ден изгражда фалшив повод, за да оправдае безмилостната икономическа война срещу кубинския народ и евентуална военна агресия“, написа Родригес в социалните мрежи, цитиран от Би Би Си.

„Определени медии съдействат за това, като разпространяват клевети и публикуват внушения, идващи от самото американско правителство“, добави той.

Кубинският външен министър подчерта, че страната не желае война, но се подготвя за „външна агресия“ и самозащита.

През последните месеци Хавана води разговори със САЩ за намиране на решение на двустранните проблеми. Единствената руска доставка на петрол, допусната до острова, е била изчерпана по-рано този месец.

Кубинците в момента страдат от режим на тока, който засяга болници и помпени станции, както и обществения транспорт и сметосъбирането.

Недостигът на храни и лекарства доведе до редки прояви на обществено недоволство срещу комунистическото правителство, управляващо страната на фона на влошаваща се инфраструктура.

До неотдавна Куба успяваше да издържи на тежките западни санкции благодарение на помощта на регионални съюзници като правителството на Николас Мадуро във Венецуела, което според информации е доставяло около 35 000 барела петрол дневно преди залавянето му от американските сили в началото на януари.

Изглежда администрацията на Тръмп сега засилва натиска си върху Хавана.

„Ню Йорк Таймс“ съобщи в петък, че американските разузнавателни полети около Куба са зачестили и се подготвя увеличаване на американското военно присъствие в региона.

Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е заявил по време на посещение в Хавана, че Куба „повече не трябва да бъде безопасно убежище за противници в Западното полукълбо“.

Срещата му с кубински представители се е състояла на фона на информации, че САЩ планират да повдигнат обвинения срещу Раул Кастро, който пое управлението на Куба след оттеглянето на брат си Фидел Кастро, свалил подкрепяното от САЩ правителство през 1959 г.

Именно федерално обвинение срещу левия авторитарен лидер Николас Мадуро беше използвано от администрацията на Тръмп като основание за дръзката операция в Каракас, при която той и съпругата му Силия Флорес бяха задържани. Двамата предстои да бъдат съдени в Ню Йорк по обвинения, включително за наркотрафик.

В месеците преди операцията Тръмп неколкократно обвиняваше правителството на Мадуро, че представлява заплаха за САЩ, докато в близост беше струпан значителен американски военен контингент.

След залавянето на Мадуро Тръмп заяви, че Куба е „следващата“ и че ще има „честта да вземе Куба“.

Американският президент все по-често представя политиката на САЩ в региона през призмата на възраждането на Доктрината „Монро“ от 1823 г., според която Вашингтон трябва да бъде единственият арбитър в Западното полукълбо. Тръмп дори я преименува на „Доктрината Донро“.

Неговата администрация проявява значително по-голям интерес към Латинска Америка и към левите лидери, с които има идеологически различия, в сравнение с предишните американски управления.