Пламен Димитров: С ГЕРБ-СДС имаме сходство, че трябва да се стимулират инвестициите

В петък ГЕРБ-СДС представи своята програма на обществото със сериозна амбиция. Имаме сходство в това, че трябва непременно да се стимулират инвестициите.

Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на срещата с представителите на коалицията, част от започналите дискусии с основните политически партии, участващи в изборите за Народно събрание.

Конфедерацията представи акцентите в Меморандума за социално-икономическо развитие на България, който съдържа визията на работещите хора за приоритетите в ключови сфери през следващите 4 години. В срещата от страна на ГЕРБ участват Томислав Дончев, Деница Сачева, Теменужка Петкова, Костадин Ангелов и Красимир Вълчев.

„При ГЕРБ-СДС икономическите показатели са по високи. Средната работна заплата при тях стига 2500 евро, ние сме на 2225 евро“, отбеляза президентът на КНСБ.

Димитров обясни, че не намира голямо сходство по отношение на социалната сигурност и уточни, че при КНСБ амбицията е социалните разходи да нараснат със 7,5 млрд. евро. „Пенсиите трябва да продължат да се осъвременяват по швейцарското правило, то да не се пипа“, добави той и подчерта, че за разлика от ГЕРБ и от другите партии от КНСБ продължават да мислят, че данъчно-осигурителната система не може да остане в този вид, в който е.

„Имаме намерение да стигнем до 3 – 3,5% растеж в следващите години“, каза още Пламен Димитров и посочи, че амбицията на ГЕРБ-СДС е 4 – 4,5%.

Томислав Дончев от своя страна заяви, че ако конфликтът в Близкия изток продължи още малко, може да изпитваме още малко затруднения, но ако тази война продължи, ще има тежки последствия.

По време на дискусията той даде пример, че традиционно европейски страни като Ирландия и Финландия са били едни от най-бедните хора в Европа, а в момента това са най-богатите държави в ЕС по данни на „Евростат“. По думите му България има уникално предимство „и трябва да го капитализираме по най-добрия начин“ и бе категоричен, че държавата изобщо не бива бяга от ролята си на диригент, за да сложи фокус върху едни индустрии, които са на върха на добавената стойност и ще бъдат в подем в следващите години, каквито са изкуственият интелект, машиностроене и др.

Според него тежката задача е как да вкараме повече деца в професионалните гимназии, да ги ориентираме към изучаване на география, математика и т.н.

„Икономиката ни има нужда от допълнителни кадри, ако сме умни, ако сме смели, можем да го направим по най-добрия начин“, смята Дончев и допълни, че всичко това резюмира с политическото ръководство на държавата.

Кандидатът за народен представител от ГЕРБ-СДС в 52-ото НС подчерта, че икрено се надява само след няколко седмици политическата система да успее да излъчи такова ръководство.

Деница Сачева от своя страна заяви, че от ГЕРБ-СДС се тревожат, че ние като общество в последните 4 – 5 години непрекъснато управляваме някакви кризи и не подготвяме държавата за това, пред което се намираме.

„Приетият в последните дни на НС Законопроект за промени в Кодекса за социално осигуряване е нещо, по което беше работено експертно и в диалог, основаваше се на конкретни данни. Мисля, че направихме нещо положително“, изтъкна тя и посочи, че същото нещо трябва да бъде постигнато и по отношение на пазара на труда.

Сачева засегна и темата за хората, които не са заети в пазара на труда или вероятно са в сивия сектор. „4 или 5 години чакаме този анализ за младите хора, които нито учат, нито работят“, добави тя и отбеляза, че за ГЕРБ-СДС е важно да се обърне и особено внимание на държавната администрация, когато говорим за пазара на труда, защото случващото се в държавната администрация изисква функционален анализ.

Според нея е важно, когато говорим за възнагражденията не просто да ги обвързваме с процент от средната работна заплата, а да говорим за възнаграждения, които са на база квалификация и т.н.

Изкуственият интелект е тема, по която ние искаме да работим, каза още Сачева. Тя заяви още, че с добавките, които бяха осигурени за Коледа и Великден, са показали, че не са се отказали от този тип социални политики.