Тръмп да поиска декларация за война за пръв път от 1942 г., когато САЩ обявиха война на България

Конгресът не е правил това от 1942 г., но може да се появят основания за подобен ход спрямо Иран.

„Никога, никога, никога не вярвайте, че една война ще бъде гладка и лесна, или че онзи, който се впуска в това странно пътешествие, може да измери приливите и ураганите, които ще срещне. Държавникът, който се поддаде на военната треска, вече не е господар на политиката, а роб на непредвидими и неконтролируеми събития“, пише Уинстън Чърчил в „Моят ранен живот“. Един месец след началото на войната си с Иран Доналд Тръмп започва да осъзнава колко прав е бил Чърчил.

С разрастването на конфликта и нарастващите икономически и политически последици в глобален мащаб президентът на САЩ е изправен пред сложни решения. Как да реагира на засилващата се руска помощ за насочване на удари от страна на Иран? Какво да предприеме, ако ракетите и дроновете на хутите отново затворят Червено море и задълбочат енергийния шок? Трябва ли да изпрати сухопътни сили и при какъв риск? Най-вече, как да постигне смяна на властта в Техеран, да принуди ръководството да приеме неговите условия за край на войната или да представи компромис като успех?

Тръмп е толкова непредсказуем, колкото и самата война, но не желае да остане в историята като неуспешен лидер. Той е наясно как войната във Виетнам се отрази на президентството на Линдън Джонсън и ще направи всичко възможно да избегне подобен сценарий. Това не означава непременно бърз край на конфликта. Ако ескалацията продължи, с растящи икономически разходи и американски жертви, той може да прибегне до нестандартни решения. Една от възможностите е да настоява републиканските лидери в Конгреса да приемат официална декларация за война за първи път от 1942 г., когато САЩ обявяват война на България, Унгария и Румъния.

Обявяването на война дава на президента значителни правомощия. Удроу Уилсън е затварял критици на войната, ограничавал е чужденци от враждебни държави и е забранявал разпространението на антивоенни материали по пощата. Франклин Рузвелт интернира японско-американци, цензурира пресата и на практика поставя икономиката под държавен контрол.

Правомощията на американските президенти по време на война не са безгранични, но са изключително широки. Доклад на Конгресната изследователска служба от 2014 г. посочва, че декларацията за война позволява на президента да задължава производителите да произвеждат военна продукция и дори да поема контрола над предприятия при отказ. Разширяват се възможностите за наблюдение, както и контролът върху действията и изказванията на лица, считани за заплаха. Особено важно за Тръмп е, че подобна декларация би активирала Закона за търговия с врага, предоставяйки му широки правомощия върху международната търговия. Освен това президентът получава по-пряк контрол върху комуникационните и транспортните системи.

Изминали са близо 84 години от последната официална декларация за война. Президентът Хари Труман не поиска такава при намесата в Корейската война. Резолюцията за Тонкинския залив, дала възможност за ескалацията във Виетнам, също не представляваше формално обявяване на война. По подобен начин Джордж Буш-младши водеше борбата срещу тероризма въз основа на разрешение за използване на военна сила.

В ретроспекция може да се постави въпросът дали тези решения са били правилни. Официалната декларация изпраща ясен сигнал към противниците и укрепва позициите на президента във военно време, особено когато опонентите разчитат на влияние върху общественото мнение в САЩ.

Конституцията възлага правомощията за обявяване на война на Конгреса. Макар никога да не е отхвърлял подобно искане от президент, настоящата политическа ситуация е различна. Мнозинството от демократите вероятно биха се противопоставили на предоставянето на такива правомощия на Тръмп, а част от републиканците може да споделят тези опасения.

Политическата динамика обаче може да се промени. Засилващите се икономически трудности, обществените реакции срещу антивоенните протести или евентуални ирански атаки срещу американски цели могат да променят обществените нагласи и да осигурят подкрепа за подобна стъпка. В същото време Тръмп би могъл да извлече политически дивидент, като принуди опонентите си да гласуват против предоставянето на военни правомощия в момент, когато американски войници понасят загуби.

Войните често водят до дълбоки промени, особено в нестабилни периоди като настоящия. С разрастването на конфликта с Иран не бива да се приема, че последствията ще останат ограничени извън границите на страната. Не само държавниците губят контрол, когато военните конфликти се разгарят. | БГНЕС