Как се назначава служебно правителство и какви правомощия има то?

Отново се задават избори и възможност за служебно правителство – а това неизбежно връща във фокуса въпроса как се назначава служебният премиер след конституционните промени от 2023 г.

Държавният глава вече няма свободата да посочи когото прецени: изборът му е ограничен до т.нар. „домова книга“ – списък от около десет висши държавни длъжности, сред които президентът може да избере служебния министър-председател.

В списъка фигурират председателят на Народното събрание (Рая Назарян); управителят и подуправителите на Българската народна банка (Димитър Радев, Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров); ръководството на Сметната палата (Димитър Главчев и заместниците му Маргарита Николова и Силвия Къдрева), както и омбудсманът и неговите заместници (Велислава Делчева и Мария Филипова). По-голямата част от тези длъжност бяха назначени през мандата на последното Народно събрание от управляващата коалиция и с подкрепата на Делян Пеевски.

Промените бяха прокарани от мнозинството на ГЕРБ и ПП-ДБ с ключовата подкрепа на Делян Пеевски и имаха ясно изразен политически ефект: значително ограничаване на свободата на президента при назначаване на служебен кабинет, който традиционно е един от най-силните инструменти на държавния глава в период на политическа нестабилност. Затова „домовата книга“ се превърна в най-оспорвания елемент от конституционните поправки.

След приемането им президентът, както и депутати от БСП, „Възраждане“ и ИТН сезираха Конституционния съд, твърдейки, че механизмът нарушава принципа на разделение на властите.

През юли 2024 г. КС не успя да събере необходимите седем гласа – съдиите се разделиха 6 на 6, което остави текста в сила без категорична съдебна легитимация. След ротацията съдът бе сезиран отново, но и вторият опит завърши без решение: шестима съдии смятат механизма за противоконституционен, трима го подкрепят, а други трима приемат, че искането е недопустимо.

Ключови фигури в „домовата книга“ вече са заявявали позициите си дали биха оглавили служебно правителство.

Управителят на БНБ Димитър Радев два пъти отказа служебен мандат. За разлика от него председателят на Сметната палата Димитър Главчев оглави два последователни служебни кабинета, съпроводени от политически критики и обвинения за близост с Делян Пеевски.

Второто назначаване на служебно правителство разкри и една ключова особеност: макар ограничен от „домовата книга“, президентът запазва механизми за влияние върху състава.

Това се видя при неуспешната първа кандидатура на заместничката на Главчев – Горица Кожарева-Грънчарова, която предложи Калин Стоянов за министър на вътрешните работи. Президентът отказа да приеме структурата на кабинета, а тя оттегли кандидатурата си.

Председателят на Народното събрание Рая Назарян предходния път заяви, че няма да бъде служебен премиер, но засега не е коментирала дали запазва тази позиция. Назарян беше избрана на 29 октомври, заменяйки Наталия Киселова (БСП), на която в началото се възлагаха сериозни надежди като юрист-конституционалист за стабилизиране на парламентарната работа – включително в хипотеза на служебен премиер.

Какви правомощия има служебното правителство?

Служебният кабинет в България има същите правомощия като редовното правителство – може да взема всички управленски решения, да назначава и освобождава ръководители на институции, да предлага нормативни актове и да провежда външна политика.

Неговата основна конституционна функцияобаче остава подготовката и организирането на честни избори.

Въпреки че е назначено от държавния глава, служебното правителство не е извън контрол: Народното събрание продължава да функционира до избирането на нов парламент и може да упражнява пълен парламентарен контрол – да извиква министри на изслушвания, да приема декларации и да влияе върху институционалната среда.

Така служебният кабинет се оказва в парадоксална позиция: притежава пълна изпълнителна власт, но подлежи на контрол от парламент, който не е го е излъчил и не носи политическа отговорност за действията му.