Северномакедонският премиер поиска „ОМО Илинден“ да има представител в българското правителство

Северномакедонският премиер и лидер на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ поиска представители на нерегистрираната сепаратистка група „ОМО-Илинден“ да участва в българското правителство. В същото време той заяви, че няма никакво намерение да подкрепи промени в Конституцията, съгласно преговорната рамка на ЕС за започване на преговори за членство на РСМ, предаде БГНЕС.

„Без гаранции, въобще не ми идва на ум, дори да помисля за конституционни промени. Нашата позиция е ясна, не пренебрегваме задълженията, които предишното правителство на СДСМ пое, за съжаление, но също така не виждаме, че източният ни съсед прави нещо в посока на изпълнение на задълженията си. Очакваме по-решителни действия от ЕС и от източния ни съсед, тоест от техния партньор в европейското семейство, защото сме виждали в миналото многократно – когато нещо се иска, всичко е възможно“, каза още северномакедонският министър-председател..

По повод предложенята от опозиционната СДСМ резолюция за отпушване на преговорния процес на РСМ и предложените от тази формация „червени линии“ той каза следното. „За мен има само македонски червени линии“ и че ще се произнесе по резолюцията на СДСМ след местните избори.

„Имаме ясна позиция, гаранции – които спомена и председателят на Европейския съвет, защото македонските граждани, независимо от етническата им принадлежност, са дали много в името на европейското бъдеще на страната, както никой друг народ в Европа. Ако искате да започнете да анализирате от 18-ти, 19-ти век и така нататък, да не говорим за последния век. Без такива гаранции въобще не ми пада на памет да мисля за каквито и да било конституционни промени. А какво става с македонците от другата страна на границата? Винаги ли ще се отказваме като правителства от македонския народ в съседство и навсякъде по света? Никога няма да го направя. А решенията от Страсбург просто трябва да се прилагат, не трябва да правят нищо повече“, каза той и добави:  Това е международното право, България е страна по тези конвенции. Те просто трябва да приложат това, което Европейският съд по правата на човека в Страсбург донесе, което е и фундаментална европейска ценност – за да може ОМО „Илинден Пирин“ да функционира като сдружение на македонците в България и по този начин да получи правото да изпрати свой човек в Министерския съвет за малцинствата в България, така както имат евреите, арменците, турците, ромите и т.н.

„Македонците, които според преброяването от 1956 г. са били мнозинство в Западна България, а през 1965 г. 200 000 магически изчезнаха, заслужават да имат свой представител там. И ясно придържане към Резолюцията от юли 2022 г., която беше единодушно гласувана от Парламента с 95 гласа „за“. Не искаме нищо друго, това е, което искаме. Всичко това са факти. Когато видим готовност от другата страна, сме готови да седнем и да разговаряме“, заяви още премиерът на Северна Македония.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, според което, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.

Въпросът с ОМО „Илинден“ е специфичен поради две обстоятелства. Първо, в ранния ѝ период заявяваше като цел образуване на независима македонска държава чрез откъсване на Пиринска Македония от България, при това без учредителите да изключат употребата на насилие като средство за постигане на тази цел. Второ, в късния ѝ период се наблюдава целенасочено и систематично неизпълнение на критериите в законоустановената процедура с цел гарантиране на отказ за регистрация.

След идването си на власт, новото македонско правителство на ВМРО-ДПМНЕ многократно заявяваше, че ще се опита да заобиколи Преговорната рамка и ще търси нов път за Северна Македония към ЕС. На фона на тези изявления, председателите на Европейската комисия и Европейския съвет – Урсула фон дер Лайен и Антнио Коща – многократно заявяваха, че няма „план Б“ за Северна Македония и че Скопие ще трябва да изпълни преговорната рамка, ако иска да стане част от ЕС.

Що се отнася до многократните подхвърляния на северномакедонския премиер за 200-хилядно македонско малцинство в България, трябва да се отбележи, че преброяването от 1956 г., е проведено от репресивната комунистическа власт. То е продължение на политиката на българските комунисти от 30-те и 40-те години на ХХ в. за създаване на македонска нация, включително в Пиринска Македония и даването на културна автономия на този български край като преходен етап за присъединяване към федерацията на югославския диктатор Йосип Броз Тито.