ЕП прие доклада за напредъка на РСМ, но без споменаване на македонски език и идентичност

Европейският парламент одобри годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към членство в ЕС, катозаличи спорните формулировки, свързани с македонския език и идентичност.

Документът беше приет с 461 гласа „за“, 121 „против“ и 107 „въздържал се“ от общо 689 гласували в пленарната зала. Това е първият подобен доклад за страната за последните три години.

Изменение 21, предложено от евродепутатите Анджей Халицки (ЕНП), Катлен Ван Бремпт (СиД) и Дан Барна („Обнови Европа“), премахна от параграф 3 текста „при пълно зачитане на македонския език и идентичност“. То беше прието с 458 гласа „за“, 109 „против“ и 118 „въздържал се“.

Именно това споменаване на македонски език и идентичност педизвика напреждение у нас. 

При гласуването му в комисията по външни работи на ЕП на 24 юни, текстът беше одобрен с 40 гласа „за“, 19 „против“ и 10 „въздържал се“, но не бе допусната устна поправка от ЕНП за добавяне на определението „съвременен“ към спорната формулировка. Тогава възръжения от унгарски евродепутати блокираха нанасянето на поправки в доклада. 

Впоследствие, преди днешното гласуване в Страсбург, представители на ЕНП, Социалистите и демократите, „Обнови Европа“ и Зелените внесоха писмено предложените изменения.

Евродепутатите призовават властите в Скопие да се съсредоточат върху изпълнението на реформи, по-специално в областта на публичната администрация, управлението, принципите на правовата държава и борбата с корупцията. Като отбелязват влошаващите се тенденции в корупцията на високо равнище и ниското доверие на обществото в съдебната система. Като цели пред северномакедонското правителство са посочени още укрепване на независимостта на съдебната система и прозрачността на съдебните органи и за разпределяне на средствата, необходими за ефективното им функциониране.

Евродепутатите призовават всички политически партии да се ангажират в конструктивен диалог за постигане на необходимия консенсус, който да засили многоетническия характер на страната и да ускори напредъка към ЕС.

Документът подчертава необходимостта от конституционни промени в страната,включително вписването на българите в Конституцията — ключово условие за напредъка към членство в ЕС. Евродепутатите предупреждават за засилващо се външно влияние, особено от Сърбия, Русия и Китай.

В доклада се осъжда и т.нар. „Сръбски свят“,който според Европейския парламент „подкопава суверенитета на Северна Македония и целия регион“. Там се посочва още, че представители на правителството в Скопие подкрепят и популяризират тази спорна концепция.

Според текстовете проектът за „Сръбски свят“ има за цел не само икономическа интеграция, но и промяна на държавните граници, включвайки Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.

Отбелязва се и необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни службиУДБА и КОС, за да се преодолее тоталитарното наследство и да се засилят демократичните институции в региона.

Докладът предупреждава, че Северна Македония е мишена на хибридни операции за влияние.

Специално се посочва ролята на сръбски таблоиди и медии, които разпространяват кремълска пропаганда и антиевропейски наративи. Китай също е критикуван за опити за контрол чрез информационна война, инвестиционна дипломация и непрозрачни клаузи в договори.

Документът разкрива случаи на финансиране на скрито платено съдържание от китайски дипломатически структури, както и използване на сръбски медии от Русия за разпространение на антинатовски послания. Изразена е тревога от ролята на Унгария и Сърбия в подкрепа на геополитическите интереси на Китай и Русия, включително чрез съмнителни финансови потоци и заемни договори.

Република Северна Македония подаде молба за членство в Европейския съюз през март 2004 г. и получи статут на кандидатка през декември 2005 г.

Евродепутатите настояват властите в Скопие да предприемат конституционни промени, да засилят върховенството на закона и да засилят борбата с корупцията. Подчертава се, че процесът на разширяване трябва да бъде основан на заслуги и на критериите от Копенхаген.

Докладът призовава за междупартиен диалог с цел постигане на вътрешен консенсус, който да ускори евроинтеграцията и да укрепи многоетническия характер на страната. Специално внимание се обръща на важността от зачитане на езиковата, културната и националната идентичност като ключов принцип на демократичните общества.

Европарламентът приветства новияМеханизъм за реформи и растеж на стойност 750 млн. евро и призовава страната да ускори реформи в публичната администрация, съдебната система и управлението. Изразява се тревога от разпространената корупция на високо ниво и ниското обществено доверие в правосъдието, като се настоява за по-голяма прозрачност и независимост на съдебните институции.

Политическата поляризация е посочена като сериозна пречка пред реформите. Евродепутатите настояват за актуализация на избирателния кодекс според препоръките на ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия, както и за защита на изборния процес от чуждестранна намеса и дезинформация.

Призовава се също за напредък в гарантирането на независими медии и деполитизирана, основана на заслуги публична администрация.

Докладчикът Томас Вайц (Зелените/ЕСА, Австрия) заяви, че Северна Македония е лидер в региона, но членството ѝ е блокирано прекомерно дълго време заради двустранни спорове. „Призовавам всички политически партии в Северна Македония да се ангажират в конструктивен диалог за постигане на необходимия консенсус, който ще укрепи многоетническия характер на страната и ще ускори напредъка ѝ към ЕС“, коментира той.

Българското външно министерство приветства приетата с убедително мнозинство резолюция на Европейския парламент, която, според него, предотвратява опитите на Република Северна Македония да използва институцията за политически цели и заобикаляне на ангажиментите по т.нар. Европейски компромис от 2022 г.

В изявлението си министерството подчертава, че въпроси като идентичност и език следва да бъдат предмет на научен и академичен дебат, а не част от институционалната оценка на напредъка на кандидатите за членство. Оценката трябва да се основава единствено на обективни и измерими критерии за присъединяване към ЕС.

София изтъква, че с решението си Европейският парламент е потвърдил ролята си на безпристрастен орган, който следи реформите в Северна Македония.

България отново заявява своята подкрепа за европейската интеграция на всички страни от Западните Балкани, но настоява това да става при спазване на принципа на собствените заслуги и обективните критерии за членство. Отклонения от този подход и използването на европейските институции за вътрешнополитически цели се оценяват като вредни – те забавят присъединителния процес и подкопават доверието между държавите в региона.

Министерството подчертава, че добросъседските отношения са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към ЕС и трябва да бъдат устойчив приоритет за властите в Скопие.